Мълчиш смутен,
разбирам вече,
сега сме с теб
последна вечер,
гори една тревога,
една тревога.
Мълчиш смутен,
аз вече зная,
това е знак,
това е края,
но да те спра
не мога.
Отиваш си, как да те върна?
Знам, пусто е без тебе тук!
и дори света да обърна,
няма да срещна друг.
Отиваш си, как да те върна?
Знам, пусто е без тебе тук!
и дори света да обърна,
няма да срещна друг.
Мълчиш и ти кажи, че още
живеят в теб онези нощи,
онези нежни думи,
нежни думи.
Онези дни почти безкрайни,
онези наши малки тайни
остават помежду ни,
помежду ни.
Отиваш си, как да те върна?
Знам, пусто е без тебе тук!
и дори света да обърна,
няма да срещна друг.
Отиваш си, как да те върна?
Знам, пусто е без тебе тук!
и дори света да обърна,
няма да срещна друг.
Отиваш си, как да те върна?
Знам, пусто е без тебе тук!
и дори света да обърна,
няма да срещна друг.
Отиваш си, как да те върна?
Знам, пусто е без тебе тук
и дори света да обърна,
няма да срещна друг.